Докато нашите майки са се опитвали да се уверят, че сме нахранени и облечени  както трябва, ние сме склонни да учим децата си и да поставят лични граници. От изданието Bright Side разказват за нещата, които трябва да спрем да казваме на децата си и какво да използваме вместо това.

Склонни сме да учим децата си да бъдат послушни, но си струва да ги научим да казват „не“ и да приемат „не“ за отговор

Много важно умение е да знаеш как и кога да кажеш „не“. В детството може да използваме това умение, за да защитим любимите си играчки от други деца, а в зряла възраст то ни помага да запазим личните си граници. Важно е да уверите детето си, че може да откаже да върши нещо, което не харесва, но също така трябва да е наясно с факта, че другите имат право да действат по същия начин.

Склонни сме да мислим, че талантът е важен за постигане на успех, но в действителност трябва да сме постоянни

Както се казва, капката пробива камъка не със сила, а с постоянство. Разбира се, някои хора са по-способни в точните науки, докато други предпочитат езици или литература, а трети – изкуства. Дарбата сама по себе си не е достатъчна. Дори и с по-малко талант в сравнение с други, но с повече упоритост, може да станете добри и успешни във всяка сфера, за която сте показали, че имате способности.

Учим децата да избягват трудностите и провала, но вместо това трябва да ги научим как да се справят с провала и да ги оставим да се поучат от собствените си грешки

Разбира се, ние не искаме нашите деца да повтарят собствените ни грешки, нито да допускат нови. Но всеки греши. По-добре е да оставите детето си да взема собствени решения и да се учи от грешките си.

Склонни сме да им казваме, че големите момчета и момичета не плачат, вместо да ги оставяме да изпитат емоциите си

Плачът е един от начините да облекчаваме стреса и е важен както за деца, така и за възрастни. Когато бебето плаче, много родители може да се почувстват неудобно и да помислят, че правят нещо нередно. Това е родителски стимул, който предизвиква силна емоционална реакция. Важно е да не потискате емоциите си, а да ги изживявате - това е ценен опит както за възрастни, така и за деца.

Казваме им, че те трябва да бъдат приятели с всичките си връстници, докато е много по-добре да се сприятели само с тези, с които искат

Когато изпращате децата си на лагер или спортна тренировка, вероятно ви се е случвало да кажете нещо от рода на: „Намери приятели там“. Но по някаква причина може да забравим да кажем, че не всички деца са мили и си струва да бъдат приятели. А някои деца може да не искат да се сприятеляват с нашите деца и това също е нормално. Чудесно е, когато децата формират приятелства, но няма нужда да бъдат приятели с всички наоколо.

Опитваме се да ги убедим, че възрастните знаят всичко и винаги са прави

Децата винаги задават милиони въпроси и някои от тях могат да бъдат толкова трудни, че просто да се чудим как да им отговорим. А някои неща просто не знаем: например колко звезди има на небето, каква е температурата на Марс и много други неща. Правилното нещо, което трябва да кажете тук, е „нека разберем заедно“, а не „защото аз знам най-добре“.

Принуждаваме ги да изядат цялата храна в чинията си, дори и да не са гладни

Изглежда, че родителите винаги се тревожат за храненето на децата си и искат да са сигурни, че децата им никога не се чувстват гладни. Натискът всичко в чиниите да се изяде може да доведе до негативни последици за здравето.

Заплашваме децата си с лекари, непознати и т.н.

Много деца се страхуват от лекари и непознати. По тази причина родителите понякога използват тези страхове, за да накарат детето да се държи добре. Те могат например да заплашват децата си с „болезнени инжекции“ или „да ги дадат на непознат“, ако не се държат добре. Всъщност най-доброто, което можете да направите, е да кажете на детето си истината. По този начин ще можете да изградите доверчиви и честни отношения помежду си.

Учим ги, че е учтиво да оставят други възрастни да ги прегръщат и целуват

Самите ние невинаги харесваме, когато други хора се ръкуват с нас, докосват раменете ни или ни прегръщат. И децата се чувстват по същия начин, тъй като невинаги се радват на целувки и прегръдки от баби, дядовци или други роднини. Трябва да обясните на детето си, че то може да избере дали иска да седи в скута на леля си, или не.

Понякога ги отглеждаме с идеята, че те са центърът на вселената

Разбира се, нашите деца са специални за нас. Но е погрешно да се мисли, че целият свят ще се отнася с тях по начина, по който го правят майките им – това може да направи децата арогантни и самодоволни.